Децата на 6 до 9 години забелязват кога родителите им са пред екрана, какво правят и колко време прекарват там, а понякога чуват от мама и татко същото „още пет минути“, което възрастните казват на тях

„Тъжна съм, защото мама гледа телефона и не играе настолни игри с мен.“

Това казва момиче на възраст между 6 и 7 години в изследване, което обръща обичайния разговор за екранното време в друга посока. Вместо да питат колко време децата прекарват пред телефон, таблет или телевизор, изследователите питат какво мислят те за времето, което родителите им прекарват пред устройствата.

Въпросът звучи прост, но отговорите показват, че децата забелязват много повече, отколкото възрастните предполагат.

Какво виждат децата

Изследователите работят с 20 деца на възраст между 6 и 9 години от две класни стаи. Вместо традиционни въпросници те използват четири различни дейности – игри с целия клас, разговори в малки групи, рисуване и ролеви игри.

Така децата могат да разкажат за преживяванията си по по-естествен за тях начин.

Оказва се, че те не възприемат устройствата просто като „телефон“. Разпознават различните екрани – телефон, телевизор, лаптоп – и знаят какво използват родителите им.

„Той прекарва целия ден на компютъра, от сутрин до вечер“, казва едно от децата за баща си.

Децата забелязват и причините, поради които родителите им използват устройствата. Понякога приемат обяснението, че мама и татко просто работят.

„Мама и татко работят на телефона си. Те правят много важни неща“, казва седемгодишно дете.

„Още пет минути“

Една от най-разпознаваемите фрази в разказите на децата е „още пет минути“.

Те самите молят родителите си да оставят телефона или компютъра, но понякога получават същия отговор, който възрастните дават на децата си, когато поискат още време пред екрана.

Разказите на децата показват не толкова гняв, колкото тъга и усещане, че вниманието на мама или татко е насочено другаде.

За едно дете проблемът не е самото устройство, а моментът, в който то се оказва по-важно от играта, разговора или времето заедно.

И точно тук се появява разликата между това да бъдеш физически до детето и действително да си ангажиран с него.

Децата не копират автоматично времето пред екрана

Темата обаче не трябва да се свежда до простото правило: „Ако родителят гледа много телефона си, детето също ще гледа много.“

Друго изследване, проведено сред 123 двойки родител-дете в предучилищна възраст, не открива статистически значима връзка между времето, което родителите и децата прекарват пред екран.

В проучването децата прекарват средно по 1,80 часа дневно пред екран, а родителите – по 1,96 часа. Изследователите обаче установяват връзка между наличието на ясни правила и проследяването на екранното време и по-малкото време пред екран при децата.

Това означава, че примерът на родителя сам по себе си не определя автоматично поведението на детето. В същото време начинът, по който възрастните използват устройствата си, може да има значение за отношенията им с него.

Не само колко, а как

Друг голям анализ, публикуван през септември 2026 г. в JAMA Pediatrics, разглежда данни за близо 3 милиона деца от 64 държави.

Изследователите установяват връзка между по-голямото екранно време и по-слаби резултати в области като мислене, говор, поведение и емоционална регулация. Авторите отбелязват, че тези връзки са сравнително малки, но посочват и че в по-новите изследвания те стават по-изразени.

Тези резултати не означават, че всеки час пред екрана вреди на детето по един и същи начин. Значение имат и съдържанието, контекстът, възрастта на детето и какво измества екранът – играта, сънят, движението или общуването.

Кога телефонът може да остане настрана

Вместо родителите да броят всяка минута, която прекарват на телефона, може да е по-полезно да определят няколко момента, в които устройството просто не е част от времето с детето.

По време на хранене. Това е един от малкото моменти, в които семейството е заедно на едно място.

Когато детето се прибере от училище или детска градина. Понякога именно тогава има нужда да разкаже как е минал денят му.

Преди лягане. Времето без телефони може да помогне и на родителя, и на детето да забавят темпото.

Когато детето говори. Не е необходимо всяко съобщение да бъде проверено в същия момент.

А когато телефонът наистина трябва да бъде използван, може да помогне и простото обяснение: „Пиша на баба и след малко приключвам.“

За детето това е различно послание от просто да вижда наведена глава и екран.

Защото понякога въпросът не е колко часа сме били на телефона. А дали в моментите, в които сме били до децата си, сме били с тях.